Артиклевая система болгарского языка в работах Ю. С. Маслова и в современных концепциях
Аннотация
В статье показан вклад Ю.С. Маслова в исследование артиклевой системы болгарского языка. Ю.С. Маслов первым в болгаристике дал комплексную типологическую характеристику болгарского определенного артикля, раскрыв ее на фоне типологической специфики болгарского языка. До сих пор актуальными являются и наблюдения Ю.С.Маслова над функциями болгарских артиклей. В статье показаны закономерности артиклевой маркированности именных групп через призму референциального подхода (прежде всего в концепции Е.В. Падучевой). Многие ранние формулировки Ю.С. Маслова, пусть и в других терминах, с очевидностью соотносимы с концептуальными положениями современных референциальных теорий.
Скачивания
Библиографические ссылки
Библиография:
Маслов Ю. С. Членные формы болгарского литературного языка с точки зрения лингвистической типологии // Исследования по славянскому языкознанию. Сборник в честь шестидесятилетия профессора С. Б. Бернштейна. М., 1971. С. 181–188.
Маслов Ю. С. Очерк болгарской грамматики. М., 1956. 292 с.
Маслов Ю. С. Грамматика болгарского языка. М., 1981. 408 с.
Маслов Ю. С. Към типологическата характеристика на българския език // Език и литература. 1981. № 5. С. 6–9.
Маслов Ю. С. О морфологических средствах современного болгарского языка // Учен. зап. ЛГУ. № 156. Сер. филол. наук. Вып. 15: Вопросы грамматического строя и словарного состава языка. Л.: ЛГУ, 1952. С. 155–193.
Гринберг Дж. Квантитативный подход к морфологической типологии языков // Новое в лингвистике. М., 1963. Вып. III. С. 60–94.
Линдстедт Й. Един цялостен подход към аналитизма на българския език // Българистични изследвания: Първи българо-скандинавски симпозиум (24–30 септември 1979 г.). София, 1981. С. 12–18.
Герджиков Г. Тенденция към аналитизъм — определение, метод за измерване, причини, следствия // Съпоставително езикознание. 1983. № 5. С. 46–55.
Куцаров И. Теоретична граматика. Пловдив, 2007. 638 с.
Буров С. По въпроса за славянската специфика на съвременната българска граматика // Време и история в славянските езици, литератури и култури. Т. 1: Езикознание. София, 2012. С. 13–20.
Гешев В. Аналитизъм, безпадежност, изолация, деграматикализация // Български език. 1990. Кн. 4. С. 293–306.
Александров А. Вокална хармония при членуването на съществителните имена в българския език // Помагало по българска морфология. Имена. Шумен, 1998. С. 215–219.
Гаравалова И. Членуването на съществителните имена в българските говори. София, 2014. URL: http://www.abcdar.com/magazine/IV/Garavalova_1314-9067_IV. pdf. (дата обращения: 12.07.2015).
Грозева М. Употребата на словоформата «един» за изразяване на неопределеност в българския език, съпоставена с употребата на неопределителния член в немския език // Съпоставително езикознание. 1979. Кн. 5. С. 13–21.
Стаменов Х. За употребата на «един» като показател за неопределеност в българския език (в сравнение с английски) // Език и литература. 1985. № 3. С. 33–38.
Рачева Т. За употребата на «един» в българския език и неопределителния член в немския език при генеричен подлог в начална позиция // Съпоставително езикознание. 1989. Кн. 2. С. 17–20.
Лазарева В. А. Референциальный аспект функционирования имени собственного (на материале болгарского, русского и итальянского языков): автореф. канд. дис. СПб.: СПбГУ, 2013. 24 с.
Станков В. За категорията неопределеност на имената в българския език // Български език. 1984. Кн. 3. С. 195–205.
Станков В. Семантични особености на категорията неопределеност на имената в българския език // Проблеми на граматичната система на българския език. София, 1995. С. 87–150.
Станков В., Иванова М. За неопределените именни синтагми, изразяващи специфичност / неспецифичност // Български език. 1989. Кн. 1. С. 14–28.
Лакова М., Гаргов Г. За категорията «определеност / неопределеност» като семантикопрагматична категория // Език и литература. 1985. № 2. С. 32–40.
Lyons J. Semantics. Vol. 1. Cambridge, 1977. 371 р.
Падучева Е. В. Высказывание и его соотнесенность с действительностью: Референциальные аспекты семантики местоимений. М., 1985. 288 с.
Ухлиржова Л. Българското «един» като експонент на неопределена референтност (в съпоставка с руския и чешкия език) // Съпоставително езикознание. 1992. № 6. С. 5–15.
Ницолова Р. Българска граматика: Морфология. София, 2008. 524 с.
Станков В. За семантичния инвариант на определителния член в българския език // Български език. 1987. Кн. 1–2. С. 70–76.
Янко Т. Е. Коммуникативные стратегии русской речи. М., 2001. 384 с.
Зидарова В. Неопределителното местоимение «един» — семантика и контекст // Юбилейна научна сесия: Сборник доклади. 8–10 ноември 1996. Пловдив, 1996. С. 154–159.
Хауге Х. Опит за тълкуване на генеричната употреба на «един» в българския език // Международен конгрес по българистика. II: Доклади. София, 1986. С. 442–446.
Станков В. Особености на генеричната употреба на детерминаторите за определеност/неопределност в българския език // Български език. 1988. Кн. 2. С. 99–106.
Иванова Е. Ю. Сопоставительная болгарско-русская грамматика. Т. 2: Синтаксис / под науч. ред. проф. Стефаны Димитровой. София, 2009. 336 с.
Илиева К. Биноминативни изречения и прагматика. Пловдив, 1996. 127 с.
Иванова Е. Ю. Артиклевая маркированность предикативной именной группы в болгарском предложении: грамматика и семантика // Славяноведение. 2006. № 1. С. 86–91.
Bibliography:
Maslov Yu. S. Chlennye formy bolgarskogo literaturnogo iazyka s tochki zreniia lingvisticheskoĭ tipologii [Articled forms of the Bulgarian literary language from the point of view of linguistic typology]. Issledovaniia po slavianskomu iazykoznaniiu. Sbornik v chest’ shestidesiatiletiia professora S. B. Bernshteĭna [Studies in Slavic linguistics. The Festschrift on the 60th anniversary of Prof. S. B. Bernshtein]. Moscow, 1971, pp. 181–188. (In Russian)
Maslov Yu. S. Ocherk bolgarskoĭ grammatiki [A sketch of the Bulgarian grammar]. Moscow, 1956. 292 p. (In Russian)
Maslov Yu. S. Grammatika bolgarskogo iazyka [Grammar of the Bulgarian language]. Moscow, 1981. 408 p. (In Russian)
Maslov Yu. S. Kŭm tipologicheskata kharakteristika na bŭlgarskiia ezik [Towards the typological characteristics of the Bulgarian language] Ezik i literatura [Language and literature]. 1981, no. 5, pp. 6–9. (In Bulgarian)
Maslov Yu. S. O morfologicheskikh sredstvakh sovremennogo bolgarskogo iazyka [On the morphological means of modern Bulgarian]. Uchen. zap. LGU, no. 156. Ser. filol. nauk. Vyp. 15. Voprosy grammaticheskogo stroia i slovarnogo sostava iazyka [Proceedings of LSU, no. 156. Series in philology, issue 15. Issues in the grammatical system and vocabulary structure of language]. Leningrad, LGU, 1952, pp. 155–193. (In Russian)
Grinberg Dzh. Kvantitativnyĭ podkhod k morfologicheskoĭ tipologii iazykov [A quantitative approach to the morphological typology of language]. Novoe v lingvistike. Vyp. III [New in linguistics. Issue III]. Moscow, 1963, pp. 60–94. (In Russian)
Lindstedt Ĭ. Edin tsialosten podkhod kŭm analitizma na bŭlgarskiia ezik [A holistic approach to the analyticity of Bulgarian]. Bŭlgaristichni izsledvaniia: Pŭrvi bŭlgaro-skandinavski simpozium (24–30 septemvri 1979 g.) [Bulgarian studies: The first Bulgarian-Scandinavian symposium (24–30 September 1979)]. Sofia, 1981, pp. 12–18. (In Bulgarian)
Gerdzhikov G. Tendentsiia kŭm analitizŭm — opredelenie, metod za izmervane, prichini, sledstviia [Tendency to analyticity — definition, method of measurement, causes, consequences]. Sŭpostavitelno ezikoznanie [Contrastive linguistics], 1983, no. 5, pp. 46–55. (In Bulgarian)
Kutsarov I. Teoretichna gramatika [Theoretical grammar]. Plovdiv, 2007. 638 p. (In Bulgarian)
Burov S. Po vŭprosa za slavianskata spetsifika na sŭvremennata bŭlgarska gramatika [Regarding the issue of the Slavic specificity in the modern Bulgarian grammar]. Vreme i istoriia v slavianskite ezitsi, literaturi i kulturi. T.1: Ezikoznanie [Time and history in the Slavic languages, literatures and cultures. Vol. 1: Linguistics]. Sofia, 2012. (In Bulgarian)
Geshev V. Analitizŭm, bezpadezhnost, izolatsiia, degramatikalizatsiia [Analyticity, caselessness, isolation, degrammaticalisation]. Bŭlgarski ezik [The Bulgarian language], 1990, book 4, pp. 293–306. (In Bulgarian)
Aleksandrov A. Vokalna kharmoniia pri chlenuvaneto na sŭshtestvitelnite imena v bŭlgarskiia ezik [Vowel harmony in the articled forms of nouns in Bulgarian]. Pomagalo po bŭlgarska morfologiia. Imena [Study guide in the Bulgarian morphology. Nominals]. Shumen, 1998. (In Bulgarian)
Garavalova I. Chlenuvaneto na sŭshtestvitelnite imena v bŭlgarskite govori [The use of articles with nouns in Bulgarian dialects]. Sofia, 2014. Available at: http://www.abcdar.com/magazine/IV/Garavalova_ 1314-9067_IV.pdf (accessed: 12.07.2015) (In Bulgarian)
Grozeva M. Upotrebata na slovoformata «edin» za izraziavane na neopredelenost v bŭlgarskiia ezik, sŭpostavena s upotrebata na neopredelitelniia chlen v nemskiia ezik [The use of the word form edin to express indefiniteness in Bulgarian, in contrast with the use of the indefinite article in German]. Sŭpostavitelno ezikoznanie [Contrastive linguistics], 1979, book 5, pp. 13–21. (In Bulgarian)
Stamenov Kh. Za upotrebata na «edin» kato pokazatel za neopredelenost v bŭlgarskiia ezik (v sravnenie s angliĭski) [On the use of edin as the indefiniteness marker in Bulgarian]. Ezik i literatura [Language and literature], 1985, no. 3, pp. 33–38. (In Bulgarian)
Racheva T. Za upotrebata na «edin» v bŭlgarskiia ezik i neopredelitelniia chlen v nemskiia ezik pri generichen podlog v nachalna pozitsiia [On the use of edin in Bulgarian and the indefinite article in German with the generic subject at the initial position]. Sŭpostavitelno ezikoznanie [Contrastive linguistics], 1989, book 2, pp.17–20. (In Bulgarian)
Lazareva V. A. Referentsial’nyĭ aspekt funktsionirovaniia imeni sobstvennogo (na materiale bolgarskogo, russkogo i ital’ianskogo iazykov). Avtoref. kand. diss. [The referential aspect of functioning of the proper noun (based on the data from Bulgarian, Russian and Italian). Thesis of PhD diss.]. St. Petersburg, 2013. 24 p. (In Russian)
Stankov V. Za kategoriiata neopredelenost na imenata v bŭlgarskiia ezik [On the category of the indefiniteness of nominals in Bulgarian]. Bŭlgarski ezik [The Bulgarian language], 1984, book 3, pp. 195–205. (In Bulgarian)
Stankov V. Semantichni osobenosti na kategoriiata neopredelenost na imenata v bŭlgarskiia ezik [Semantic peculiarities of the category of the indefiniteness of nominals in Bulgarian]. Problemi na gramatichnata sistema na bŭlgarskiia ezik [Issues in the grammatical system of Bulgarian]. Sofia, 1995, pp. 87–150. (In Bulgarian)
Stankov V., Ivanova M. Za neopredelenite imenni sintagmi, izraziavashti spetsifichnost / nespetsifichnost [On indefinite nominal syntagms expressing specificity/non-specificity]. Bŭlgarski ezik [The Bulgarian language], 1989, book 1, pp. 14–28. (In Bulgarian)
Lakova M., Gargov G. Za kategoriiata «opredelenost / neopredelenost» kato semantikopragmatichna kategoriia [On the category of definiteness/indefiniteness as a semantic-pragmatic category]. Ezik i literatura [Language and literature], 1985, no. 2, pp. 32–40. (In Bulgarian)
Lyons J. Semantics. Vol. 1. Cambridge, 1977. 371 p. 23. Paducheva E. V. Vyskazyvanie i ego sootnesennost’ s deĭstvitel’nost’iu: Referentsial’nye aspekty semantiki mestoimeniĭ [Utterance and its correspondence with reality. The referential aspects of the semantics of pronouns]. Moscow, 1985. 288 p. (In Russian)
Ukhlirzhova L. Bŭlgarskoto «edin» kato eksponent na neopredelena referentnost (v sŭpostavka s ruskiia i cheshkiia ezik) [Bulgarian edin as an exponent of the indefinite reference (in contrast with Russian and Czech)]. Sŭpostavitelno ezikoznanie [Contrastive linguistics], 1992, no. 6, pp. 5–15. (In Bulgarian)
Nitsolova R. Bŭlgarska gramatika: Morfologiia [Bulgarian grammar: Morphology]. Sofia, 2008. (In Bulgarian)
Stankov V. Za semantichniia invariant na opredelitelniia chlen v bŭlgarskiia ezik [On the semantic invariant of the indefinite article in Bulgarian]. Bŭlgarski ezik [The Bulgarian language], 1987, book 1–2. (In Bulgarian)
Ianko T. E. Kommunikativnye strategii russkoĭ rechi [Communicative strategies in the Russian speech]. Moscow, 2001. 382 p. (In Russian)
Zidarova V. Neopredelitelnoto mestoimenie «edin» — semantika i kontekst [Indefinite pronoun edin — semantics and context]. Iubileĭna nauchna sesiia: Sbornik dokladi. 8–10 noemvri 1996 [Commemorative academic meeting: Proceedings. 8–10 November 1996]. Plovdiv, 1996. (In Bulgarian)
Khauge Kh. Opit za tŭlkuvane na generichnata upotreba na «edin» v bŭlgarskiia ezik [An essay on interpretation of the generic use of edin in Bulgarian]. Mezhdunaroden kongres po bŭlgaristika. II. Dokladi [International congress of Bulgarian studies. II. Proceedings]. Sofia, 1986, pp. 442–446. (In Bulgarian)
Stankov V. Osobenosti na generichnata upotreba na determinatorite za opredelenost/neopredelnost v bŭlgarskiia ezik [Peculiarities of the generic use of determiners to express definiteness/indefiniteness in Bulgarian]. Bŭlgarski ezik [The Bulgarian language], 1988, 2. (In Bulgarian)
Ivanova E. Yu. Sopostavitel’naia bolgarsko-russkaia grammatika. T. 2: Sintaksis [Contrastive Bulgarian- Russian grammar. Vol. 2: Syntax]. Ed. by Stefana Dimitrova. Sofia, 2009. 336 p. (In Russian)
Ilieva K. Binominativni izrecheniia i pragmatika [Binominative sentences and pragmatics]. Plovdiv, 1996. 127 p. (In Bulgarian)
Ivanova E. Iu. Artiklevaia markirovannost’ predikativnoĭ imennoĭ gruppy v bolgarskom predlozhenii: grammatika i semantika [Article marking of the predicative noun phrase in the Bulgarian sentence: grammar and semantics]. Slavianovedenie [Slavic studies], 2006, no. 1, pp. 86–91. (In Russian)
Загрузки
Опубликован
Как цитировать
Выпуск
Раздел
Лицензия
Статьи журнала «Вестник Санкт-Петербургского университета. Язык и литература» находятся в открытом доступе и распространяются в соответствии с условиями Лицензионного Договора с Санкт-Петербургским государственным университетом, который бесплатно предоставляет авторам неограниченное распространение и самостоятельное архивирование.
